автор: traveling_musician

Някой рисува край нас.
Чак ме пристяга отляво...
Някой пее с вътрешен глас.
А темпертинът ме подлудява.

Така ми се иска и аз да потъна
в безкрая - с боите и четката...
Да разлея от своята кръв
по нашата малка вселена.

Да нарисувам тебе отново.
С цветове да напълня къщата,
в която се лута безпомощно
черно-бялото наше присъствие.

Да мога пак да се кръстя,
като пред нежна и кротка икона.
Да те рисувам със пръсти,
за да те галя и там - на платното...

И любовта да разбъркам
по душата - палитра голяма.
Да те имам, когато не свършват
боите,
но ръцете ми вече ги няма...