автор: tzvetcomarinov

Един завой на скромен път и нищо особено. Стотици има такива пръснати из цялата страна. Отвеждат към хотели, почивни станции, мотели и частни вилни места. Добре поддържана настилка, но без излишен лукс. Тревата е изпълзяла
досами асфалта, а клоните не пречат на движението, макар да са в близост до преминаващите автомобили. Сякаш са така, повече да радват любителите на природата.
Само, че Карата вече не го вълнуваха тревички, горски цветя, още по-малко цъфтенето на тополите. Отишъл си беше той от света на природата, за да се пресели в тоя на отвъдното. Неговата лека кола бе излетяла от пътя и опитала неуспешно да смачка няколко дървета наведнъж. Стволовете им бяха предали част от кората, а отдолу дървесината белееше като оглозгана кост. Храсталакът също беше пострадал, но имаше в снагата достатъчно жизненост бързо да забрави станалото.
Капитан Миладинов разгледа вчера материалите от папката върху бюрото на полковника и сега нямаше потребност от пресъздаване отново картината на катастрофата. Снимката при огледа на автопроизшествието показваше ясно, полегнало е на лявата страна возилото. И някъде там, между волана и седалката лежеше премазано тялото на водача. Протоколът на водещия разследването твърдеше, че след катастрофата до идването на тяхната група не е правен опит за проникване, нито са открити признаци за човешка намеса по карусерията. Лицето забелязало и съобщило на популярния телефон, съобразително е било посъветвано да не приближава и не прави нищо до идването на групата. Една истинска автомобилна катастрофа, каквито за нещастие ставаха излишно много по родните пътища.
И вероятно всичко щеше да приключи с още няколко подписани документи и един смъртен акт. Стига експертите да можеха да обяснят свястно това, как при невисоката скорост и ляв завой, колата се обръща на лявата страна и скача върху дърветата. Защо на пътя не са открити характерните издълбавания и бразди по повърхността, натрошени стъкла. Неизменните спътници на всички автопроизшествия. И в кръвтта на жертвата е открито такова количество алкохол, което шофьорите бележеха обичайно и невинно така - "Нищо работа", а контролните органи трудно посягаха да санкционират. Тогава, коя беше истинската причина за уж обичайната катастрофа.
Капитанът не водеше със себе си никакви специалисти, да обсъжда с тях версии. Не разполагаше и с по-особена техника, за да проверява с нея едно или друго, което сметне за необходимо. Полягащата неумолимо върху всичко станало пелена на времето, свиваше хоризонта му за новооткрити факти. Единствено интуицията и опитът проявяваха своя вечен магарешки инат и не искаха да приемат, че нещата са именно такива каквито изглеждат. Ако е трябвало Карата да се ликвидира, имаше десетки популярни начини освен някаква си катастрофа. Автомобилната експертиза отричаше човешка намеса към станалото. Умисълът за намиране или унищожаване на документи не беше лишен от основания, но и той отпадна като гнила круша. Нали при огледа не са открити чанта и лаптоп в колата, нито признаци за взломяване вратите и капака на багажника за вземането им до идване на специалистите. Истинска загадка откъдето и да се погледнеше. Никакви доказателства за умишлена катастрофа, но и без капка логика за някакъв съвсем обичаен пътен инцидент.
Маршрутът на Карата е достъпен и за незаинтересованите от деянието. Единственият е удобен път за автомобили до и откъм хотела. Не така стояха нещата с времето около тръгване на жертвата от там. И да искаше, капитанът нямаше така лесно да забрави, че едвам дочакаха гърба му да изчезне от техния поглед и веднага грабнаха джиесема.

Цветко Маринов