автор: desert_inrose

времето вали на тихи мигчета
чисти мислите ни с оплътняване

липсва ми безплътно виждане
не диря светло помъдряване

понякога поройно се излива
кубици време сякаш застрашава

да измие намастиленото име
от везмото ми преди жаравата

да обгърне с пламъци наследника
на всички родове до корена

мигчета простете времето
то вали кръгът отворен е