автор: galiakara

Посвещавам с любов на родителите си

Някога, когато бях малка, мама ме вземаше на ръце, притискаше ме до топлата си гръд, замисляше се и влага избиваше в очите й. Аз я гледах очудено и не можех да разбера тази тъга. Веднъж се престраших и я попитах:
- Мамо, защо като ме гушкаш, вместо да се радваш, плачеш?
Тя ме погледна кротко, привлече ме до себе си и се усмихна:
- Ех, детето ми, всяка майка се радва на рожбите си, когато са около нея. Но ще дойде ден, като птица ще излетиш от родното гнездо и ние с татко ти ще останем сами. За този ден като си помисля, се натъжавам.
- Но аз не съм птичка. Не мога да летя. Пък и къде да ходя. Тук, с вас си ми е най-добре.
- Ето, виждаш ли? Рано е още. Ще разбереш какво искам да ти кажа. Не бързай.
Все бях виждала неща да летят. Хвърчилото, например, което татко ми правеше и хвърляхме от големия хълм над града. И книжните птички, които ме научи да сгъвам от листове, но бързо падаха, горкичките. Топката ми и тя можеше за кратко да лети докато тупне на земята. Самолетите, които минаваха над главите ни с онзи силен звук, който винаги ме стряскаше и те летяха.
Веднъж татко ме заведе на летището да гледаме състезание. Беше много интересно. Отначало се уплаших, че тези летящи човеци с големи чадъри над главите си ще се пребият, но татко ми обясни, че това не са чадъри, а парашути и те не позволяват на хората да се нараняват, а ги приземяват плавно. После видях и делтоплани, като бяхме на море. О, те много ми харесаха! Даже тогава си помислих, че мама това е имала предвид. Може би така ще излетя и аз, като човек- птица от къщи. Попитах я, а тя се разсмя от сърце:
- Не, миличко, не затова си мислех. Имай търпение, всичко идва с времето си.
...Минаха много години. Порастнах и разбрах символичността на маминото обяснение. Създадох свое топло гнездо с птички в него- моите мили дечица. И аз като мама им разказвах за човешкия полет.
На човекът не му е дадено да има криле върху физическото си тяло- ги учех аз, но той може с да лети с духа си навред- в мечтите, в сънищата, в любовта, в творчеството си. И колкото е по- свободен този дух, толкова по-силен ще бъде той и ще ви носи на своите невидими криле в опознаването на света.
Не позволявайте на никой да ги наранява. От вас самите зависи те да бъдат здрави, за да са готови винаги за нов полет- полет на чувствата и мисълта!