автор: Kangalov

Да ,имах любими, но мои мечти
и всички от тях превърнах в реалност,
защото във тях не участваше – Ти,
не губих време, не проявявах страдалност.
А болката...,да излях я с мастилото,
през перото прекършено истински в мен.
Сега отново ще хвана на живота длетото,
за да бъда истински Сам и не променен...
Ще издялкам със чувства,на ново душата,
ще направя прецизен улей,във мойто сърце,
през който да излея отровата и тъгата,
за да измия жадните от допир ръце ...
И само тогава,в хармония да докоснат :
Приятелство,Любов и Споделяне дружно.
За да съм истински чист,да не съм проснат,
от страсти неясни и от присъствието не нужно...

13.05.2012