автор: ViV

.... , а всяко утро имало посока ,
и всеки нов ден - своята съдба .
Всеки спомен - истина ,
добра или жестока ...
каквато и да е , само моя си е тя ...
Сълзите казват , разкрасявали очите ,
дали от радост или зла печал ... ,
като художник , драскал с въглени мечтите ,
повярвал , че светът е просто черно - бял .
А утрото ми днес е някак по - различно .
Примамва ме във свой измислен кръговрат ,
черно - белият художник ме зарича ...
Как иска да повярвам , че е шарен този свят ?
.... и тази зейнала врата - мира ми не дава .
Тръгна ли , няма връщане назад .
Събуди се , художнико - време не остава ,
ако искаш да съм тук - нарисувай ми цвят ...