автор: sradev

Който на времето си не е ходил на лекции, до краят на живота си ще трябва да ги чете.


Преди няколко дни имах да чета едни лекции. Дойде времето, погледнах си плана - зала 235. Стигнах до вратата - "А кой номер беше залата?". Върнах се, прочетох - "Аха, 235" - правя крачка към вратата - пак забравих. Ясно, вродената ми склероза се обади. Още от детинство, когато нещо имах да направя веднага забравях. А да ме убедят нещо да свърша беше невъзможно. После понаучих се да помня, мнемотехники тренирах, записките си връзвах на врата. Та изпружих 2 пръста, 3 пръста останаха, хванах ги с 5 пръста от другата ръка и смело се потътрих към залата. Изкачих стълбите до по-горният етаж. По пътя зрението ми започна да отслабва значително, краката започнаха да се огъват, ръцете се разтрепериха, но с огромни усилия на волята преодолях последните 4 метра и влезнах в зала 235.
А се оказа, че студентите са в голямата си част мои неотдавнашни дипломанти от Лиценциата. Лятото по време на защитите беше голяма лудница, месомелачката на комисията работеше със скорост 50 защити на ден (за една защита се предвижда половин час, следователно със сигурност деня имаше повече от 37 часа, понеже същият ден и пътувах до Варшава), участвах в повечето като ръководител или рецензент, не можех да пуша през това време... пълна лудница. И всички сме се разбързали, последни дни, всеки нанякъде заминава, билети купени, плановете приготвени за лятото, ... и така не се разделихме с дипломантите ми.
Почнах си аз лекцията, ама скучна, ама сънена, като студент веднага заспивах на такива, колкото и професорите да си напъваха гласа, а се е случвало и след лекциите да остана да си доспивам. Едвам изкарах единият час. Услужливата ми памет ми припомни, че вместо на лекциите се срещах с преподавателите си в кръчмата, където далеч повече научавах от тях, че кръчма има наблизо, че бирата не е алкохол а божествено питие дадено от самият Тот-Озирис, че доброто възпитание изисква професора да почерпи студентите си по случай защитата, че аудиторията в кръчмата е далеч по-привлекателна, че ако имам нещо да кажа, то и там ще ме чуят... И ги взех всичките да проведем занятията както трябва. Но двама избягаха от занятия и добре ги запомних.
Та виж колко пъти написах номера на залата - 235. Белким я запомня до началото на лекцийте.
Кой номер беше?

Славян Радев
211004 14-15 зала 235
Ниво: 1