автор: galiakara

Играта ни продължава
и все по-забавна става,
но понякога ме измъчва
и дори честичко отегчава...
Ти се криеш- аз те търся
разменяме после ролите
на халост звънят телефоните...
Омръзна ми тази игричка
вече порастнах,
не ми се играе на жмичка
Ще спра да те мисля, човече
Няма да ти говоря вече
Няма да чакам благоволение,
да изпадам в тупик от съмнения
стихове да ти посвещавам
ръка щедро да ти подавам
А ти, стари хитрецо
все уж ми сваляш звезди,
но на понички отваряш очи
като видиш други жени
после`изплакваш` вината с целувка
Не вярвам вече в подобна преструвка!
Време за губене нямам. Животът лети...
Затуй- сбогом! По дяволите върви!

12.04.2012