автор: vorfaxx

На гости, ала не при баба
за дълго, ала отпуска не пуснах
тайно, че ми се отдава
и не града, света напуснах.

Газих, но не се намокрих
планини прескочих без крила
в облаците спях на меко
отвисоко гледах го света.

Стана скучно и открих си
някаква принцеса там
вика ми: - От работа превит си
ала може да ти се отдам.

На момата се прияли
ябълките златни от отсреща
и примирала горката
при вида на чужденец насреща.

Че езика не разбирам
първото условие било
с крачка смела да припирам
сякаш ми е все едно.

Пътя кратък. Бързо стигнах
до прочутото дърво,
а във корените му заварих
чудно същество.

Змей горянин, със рога завити
със завеса димна ме посреща
всред гора надгробни плочи
любопитно пули се насреща.

- Здрасти! - викам му - Пече ли?
- Здрасти! - ми отвръща с родна реч -
нещо пътя да си не объркал,
няма във десницата ти меч?

- За какво ми е - отвърнах -
ябълките искам, не дърва.
Жаждата на мацката в двореца
трябва аз да утоля.

- Тая пуста простакеса
само рицари на нож ми праща,
ябълките кисели нарича
и не спря да ме обижда.

Тупам бронята му за утеха,
змейска мъка рукна във потоп
чурпи ме със ябълки за сбогом
върна ме будилника жесток...