автор: Layla

Небето притъмняло от желание
се спуска върху топлите ми устни,
ела, нощта е млада и вали
индиго по ресниците ми тежки.
Ела, аз знам, останала сама
в такава нощ Жената е опасна,
намирай бавно тихите места,
поспирай се в очите ми неясни.
Ела, без теб и виното горчи,
Луната гасне от сълзите си големи,
медът залепва бавно и мълчи
по устните ми пламнали и неми.
Ела, усещам босите нозе
на топлата тъга и самодива
заключва се във двете ми ръце,
неистово желае да те има.
Ела, целувай мрака между мен
и сетивата мои и не спирай…
Не се бави, след него идва ден.
По тъмно най-красиво се умира!