автор: prima

Не спирай,
повърви във тишината.
Ослушай се, кънти 12-ти звън,
часовникът не спира да тиктака,
а ти си още там, отвън...

Побързай,
и стрелките се надбягват.
Тръгни след тях към своят ден,
в който любовта крилата,
ще те обгърне в чуден плен...

Не бягай,
не се опитвай да измъкнеш.
от омагьосания ъгъл себе си,
защото там ще ти е най-добре,
във нечии ръце...