автор: alisaseslisa

Когато зад завеса
по асансьор от приказки
ден в нощ
след русо пладне
навън се преобличаше;

когато зной в очите ми
поръсваше следобеда,
а вечерта молитвено
шептеше с небосвода -
тогава ,
да,
тогава ,
заслиза по пантофи
една домашна фея -
с палитра и със ноти
/и даже думи някакви засука
по черните клавиши на нетбука/.
Ти се събуди и отпи
от дивната й свежест.
И се предадохте.
Щастливи от невежество.
А после
тя
наведе се
с пантофката си сребърна,
под масата подложи я ,
приветливо да ти е,
направи ти земя
на нея да кроиш
една вселена шеметна
сред звездните поля;
въздишките ти сдипли-
бодлива пелена-
под свойта кожа бяла,
до свойта синева.
И на луната огън вля.
Каква жена, каква…