автор: lordly

Всеки ден го срещам. Все някъде между 5 и 5.30, кога ходя до рибния пазар.
Не съм виждал човек с по-грозно лице. Може би на кино, но в реалността, не. Няма да се опитвам да го обрисувам, защото надали и Юго, или път Петьофи би се справил.
Винаги носи неизменната си платнена торбичка и винаги пее. По дрехите и обувките му личи, че работи нещо в строителството. Рядко съм го виждал да разговаря и как да стане, като винаги пее. Спира се да гали котета и да храни гларусите, и тогава ми се струва, че се усмихва, но не съм сигурен.
Нали не съм съвършен, не се стърпях и един ден:
- Как я караш – изтъпанчих се насреща му ухилен аз.
Квазимодото спря да тананика, майче се ухили и ме изненада:
- Ти, таз чувал ли си я:

„Две калинки, като балеринки.
Под дъжда вървели, песнички си пеели:
тралалали нека да вали,
от дъждеца ах, нас не ни е страх.»

и после се отдалечи, леко размахвайки вечната си платнена торбичка.