автор: tata_f1989

Наближава краят на месец Март.

Дърветата започват да цъфтят вече. Първи са розовите цветове на бадема,после жълтите цветчета на дряна и побелялата от цвят джанка. Малко по малко тревата се показва. Първите пролетни цветя покриват поляната и се получава искрящ килим от най-различни цветове. Бялото кокиче, син и жълт минзухар,дъхава горска теменужка, бял и син синчец,циклама.
Весели птичета прехвърчат от клон на клон. Малкото синигерче припява своята песенчица. Гордо щъркел крачи по провадийското поле, косер подскача в храстите. Врабци вият гнездата си в клоните на дърветата.
Уморена от дългото вървене сядам на поляната и слушам как природата се събужда от своя дълъг зимен сън. Топъл вятър гали нежно лицето ми.
След малко едно момиче дойде при мене и ми предложи да се разходим заедно.Каза ми:
- Ще те заведа на едно вълшебно място,което е тук наблизо. Ще дойдеш ли с мен?
Кимнах в знак на съгласие
Момичето ме хвана за ръка и ме поведе през вълшебната гора. Бяхме само аз, тя и природата,която ни заобикаляше. Плувахме в море от зеленина. Вървяхме през поляна покрита със зелена коприна, с безброй детелини с по четири листа.Докато бяхме на поляната имах усещането,че всичко,което си поискам ще се сбъдне,ще се случат чудеса.
Повървяхме още малко и стигнахме до едни чудни скали. Защо чудни се питате вие. Скалите пееха. Пееха песни за пролетта,слънцето,звездите,луната,щастието и любовта.Послушах ги с удоволствие. Като се уморих да слушам погледнах надолу. Исках да видя какво беше под нас, но ме беше страх. Момичето усети мислите ми и каза:
-Погледни, не се плаши. Докато сме заедно нищо не би могло да ни сполети. Никаква беда и ми се усмихна.
След дълги колебания събрах смелост и погледнах. Пред мен се откри необичайна гледка. Един не много голям град със сгради от сребро и злато , а за децата люлки от скъпоценни камъни и злато. Хората, които вървяха отдолу бяха облечени в ангелски одежди. Запитах къде се намираме. Момичето ми отговори :
- Това,което виждаш е твоята награда,която получаваш за извършените добрини. Не можеш да стигнеш за сега там,но можеш всеки път да го видиш. Това е отражение на частици от душите на хората,които те обичат и ти обичаш. Ако продължавате да се обичате и разбирате,това ще ви е наградата в другия живот. Но трябва да изпълните едно условие.
- Какво е то?
- Никога да не пожелавате това богатство,защото ще станете алчни и магията ще се развали.
След тези думи момичето изчезна, а аз отново бях на поляната и лежах по гръб и гледах ясното небе над мен и белите облаци,които се разхождаха по него. След малко си тръгнах и отнесох това,което видях със себе си. Няма да забравя това видение никога и един ден за него ще разказвам на други хора. Една красива приказка, за това което би ги очаквало ако са добри хора,обичат се,дават всичко от себе си и не пожелават злато,сребро и скъпоценни камъни, а се задоволяват с това,което имат.