автор: dheh

Малката цигулака хранеше с най-хубавия ечемик птиците в градината си. Истината е, че в задния двор, тя тайно отглеждаше ечемик, затова можеше да привлича птици отвсякъде – най-екзотични и шарени, най-сладкопойни и галени.
Те чуруликаха в такт с цигулката й, така че понякога малката цигуларка забравяше какво свири. Един път дори забрви цигулката си на пейката отпред. На сутринта я намри изкълвана и със скъсани струни. Това не беше добре, защото малката цигуларка трябваше да изнесе концерт на следващата вечер в един много модерен и приятелн хоул.
След като спря да се вайка, тя реши да занесе цигулката си на най-добрия лютиер в града. Бедата беше в това, че той бе твърде лош и бълваше обиди срещу всеки, посмял да поиска поправка на инструмента си. Но малката цигуларка взе със себе си цял рояк пъстропойни авлиги и се запъти към зловещата къща на лютиера. Когато той отвреше уста, всичи авлиги на куп заподсмърчваха и разваляха хубавите му злодумия. Така малката цигуларка си тръгна доволна, а на другия ден цигулката й беше като нова.
Концертът беше провал, защото малката цигуларка не умееше да свири нежни мелодии, най-силни аплаузи получи на отровата на алис купър и на остави ме на мира за 5 минути на пантера. Лютиерът също беше там и реши да демонстрира познанията си по нежно свирене. Пожъна успех с флойд, а после предложи на малката цигуларка да му стане ученичка. Тя разбира се прие и така се превърна в малка лютиерка. Малката лютиерка прибра всички птици на терасата на учителя си. Завъди им палми и покани един известен американски актьор да си говори с тях. Накрая толкова се въодушеви, че започна да кани посетители и от своя страна предложи малък бизнес на лютиера. Така малката лютиерка стана малка бизнесдама с 50 минус едно дялово участие. Цялото това щастие трая известно време докато американският актьор не избяга с най-хубавата птица на малката бизнеспартньорка и тя нещастна се оттегли отново в градината си. Утешаваше се като засаждаше екзотичните семена, които й носеха останалите птици. Лека-полека тя стана малка цветарка.
Сутрин в градината на малката цветарка цъфтяха огромни трендафили, вечер те увяхваха, но на тяхно място се появяваха тъмнокадифени теменуги. В този райски кът винаги имаше цъфнали цветя във всеки сезон във всяка минута.
Един ден малката цветарка набра десет огромни букета, сложи ги в китайски вази, затвори прозорците на стаята си и умря от задушаване.
Погреба я малкият гробар, който открай време беше влюбен в нея, но никога не разкри сърцето си, защото го беше страх тя да не открадне занаята му.