автор: boliarkabg

Беше завършил ветеринарна медицина. В Белград. Имаше прекрасна, безгрижна младост, но и сериозно изучаваше материята на ветеринарията. Люби много момичета, но не беше лекомислен
В Мария се влюби истински и за цял живот. Хареса я, ожениха се. Тя също завърши ветеринарна медицина, но единодушно двете родителски семейства, а и те двамата решиха: не е професия за жена. Тя ще си седи в къщи и ще държи нивото на семейството и дома. По онова време авторитетът на ветеринарния доктор беше голям. Животът им тръгна добре, бяха щастливи. Той изкарваше добри пари, стана търсен специалист. Не се мина време и му повериха цяло животновъдно стопанство. Имаше колеги подчинени, той ръководеше добре, печелеше много. Имаха всичко с Мария, а и тя наистина държеше домът и семейството на ниво. Добре подредено, изискано, посрещаше гости и приятели, шефове. Той се гордееше с нея, с дома си. Единственото, което им липсваше бяха децата. Нещо се закучиха нещата, Мария трябваше да се подлага на терапии. Решиха да не насилват късмета си. Обичат се, щом Господ така е решил - така да бъде. Животът им минаваше в работа, пътувания, живееха добре. Обичаха се и се уважаваха. Бяха вече наближили шейсетте когато Съдбата им поднесе грозна изненада. Мария получи инфаркт. Спасиха я, но така и двамата не разбраха защо се случи. Нямаха тревоги, ядове. Защо? Трябваше да я пази много, да се грижи за нея. Това му стана главната грижа. Вече бяха пенсионери, той не даваше прах да падне върху Мария. Един ден, отивайки на рутинен преглед в болницата, на стъпалата пред кабинетите Мария получи втори инфаркт и напусна този свят. Така леко както бе живяла. За него животът свърши. Остана сам в голямата им къща. В добре поддържания дом вече нямаше нищо красиво за него. Дните започваха и завършваха по един и същи начин - без радост и смисъл. Понякога излизаше да се разходи, понякога посещаваше стари колеги в близките села. При едно такова пътуване срещна жена, с която заговориха случайно. Беше на неговата възраст, беше добре поддържана и изглеждаше възпитана и мила. Срещнаха се нарочно по-късно и срещите им зачестиха. Имаха какво да си кажат. Жената младееше, смееше се весело, леко водеше разговор. Харесваше му и постепенно отнемаше от самотата му и от тежестта на живота му. Реши да я представи на свой приятел и колега. Гостуваха в къщата му, прекараха една чудесна вечер в разговори. Останаха да пренощуват на село. Не посмя да сподели с колегата си, че те все още са само приятели, че никога не са оставали насаме. Глупаво беше да мънка за това, възрастни хора бяха. Прибраха се в отредената им стая и си легнаха заедно. За негово най-голямо учудване жената прие спокойно фактите. Приготвиха се за сън. Развълнува го трептящата й нощница, уханието й. Отдавна не беше мислил за жена по този начин. С Мария още преди болестта й бяха спрели интимностите. Той почти беше забравил покрай грижите, смъртта й, самотата, че е мъж. Жената си легна тихичко, придърпа леко завивката върху себе си. После къдрицата й докосна бузата му. Притисна се нежно към него, обърна глава и се усмихна. Повече не помнеше нищо. Всичко беше като лятна буря, като дихание, като младост. Все едно се върна в студентските си години и летя на крилете на най-страстните си нощи. Беше силен и нежен,беше страстен и сдържан, беше в облаците и на земята, чуваше птичи песни и усещаше горещ дъх. Нощта беше изпълнена с всичко най-вълшебно на света.
…..
Дълги години след това, когато се съберяха с приятели, той погалваше нежно ръката й и казваше: „Приятели, времето и възрастта нямат значение за един мъж, има значение жената, която е до него”- после дълго потъваше в златото на очите й.

В памет на д-р Дечев
Милка Маркова