автор: galiakara

Срещата им беше неочаквана. Не бяха се виждали най-малко петнадесет години, от времето, когато се омъжи за Емил...
Израстнаха в съседни дворове. Владо беше с година по-голям от нея, но разликата не се чувстваше. Може би защото момичетата съзряват по-рано. Харесваше й приятелството му. Не беше от разговорливите, но се чувстваше сигурна близо до него. А и той се държеше към нея като към по-малка сестричка. Не даваше прах да падне върху й. И понеже беше буйничка, често й се случваше да прави по някоя беля. Тогава Владо поемаше отговорността, за да я предпази от наказанието на родителите й.
Когато поотраснаха, пак заедно ходеха на кино, на разходка и двамата играеха хандбал. Споделяха си всичко, по-скоро, Таня споделяше, а Владо я слушаше и изразяваше мнение само ако го попиташе. Сякаш бяха скроени един за друг. Той- яко, високо момче, с тъмнокестенява коса, а тя- малко по-ниска от него, слабичка с руси косици и небесно сини очи.
Семействата им бяха големи приятели. Вечер се редуваха да се събират ту в единия, ту в другия двор на ракийка и сладка раздумка. Помагаха си във всичко. За никого нямаше да е изненада, ако децата им се оженеха един ден...
Владо влезна в Механотехникума, а Таня се насочи към Техникума по обществено хранене. От малка обичаше да се занимава с готварство. Имаше усет към кулинарното изкуство и реши да го направи професия. После искаше да продължи в Хранително-вкусовия институт.
Годините минаваха. Разигра се младата им кръв. Таня все очакваше, че Владо ще започне да я ухажва, ще поиска да я целуне. Но той беше плах. Гледаше я с обожание, изпълняваше всяка нейна прищявка, но не смееше да си позволи нищо повече. Сякаш за него тя беше не жив човек, а красива статуетка, която трябваше да предпази от счупване...
Покани я на абитуриентския си бал. Бяха най-красивата двойка. В конкурса за танци, взеха първо място. Цялата нощ не се отделиха един от друг. Лицата им сияеха. Вече в ранното утро, по традиция, всички се запътиха към Младежкия хълм да посрещнат слънцето. Смях, закачки, снимки... Мили спомени...
Тогава за пръв път тя се престраши, прегърна го и го целуна. Почувства как тялото му се разтреперя. Значи я желаеше. Защо тогава не й го казваше... Млада беше, не можеше да разбере, че истинската любов не се изразява с думи. Тя се чувства в постъпките, погледите, в жестовете...
Настъпи септември и Владо отиде в казармата, а Таня беше приета в мечтания ВУЗ.
Едва тогава той започна да й пише много мили писма, в които изразяваше нежните си чувствата .
Но признанията му вече бяха закъснели. Тя се бе запознала с Емил, с когото бяха в една и съща група в института. Само за няколко месеца той я превзе както упорит, добре въоръжен нападател превзема крепост- настървено, със страст.
Имаше открит и весел характер. Беше душата на всяка компания. Притежаваше невероятното му чувство за хумор, което извираше от всяка негова реплика. Всички момичета от групата си падаха по него и когато той, предпочете нея, тя беше очудена и поласкана. Имаше много по- впечатляващи и отракани млади дами, които останаха с `пръст в уста`.
Беше й неприятно да съобщи на Владо, че си има нов приятел. Страхуваше да не го нарани и то сега, когато беше сам в казармата, но предпочете да му каже истината. Дължеше му го заради чистото приятелство, което щеше да запази в сърцето си завинаги.
Той й отговори с едно сдържано писмо, в чийто контекст Таня усети силна горчивина. На втората година от следването си, тя забременя и се наложи да се оженят, макар че това не беше предвидено в близките им планове. Когато се дипломираха, синчето им беше вече две годишен. След няколко години се роди и дъщеря им. Таня и Емил останаха в Пловдив, при родителите му. Отскачаха отвреме навреме и до родния й град, но все за малко и никога не се случи да се засекат. Беше разбрала, че и той е създал семейство и е зет в София. Дълбоко в сърцето й потрепна една нежна струна. Радваше се, че се е устроил и че е добре...
И ето, след толкова години, пътищата им съвсем случайно се пресякоха...
Преди около година й откриха язва на дванадесетопръстника и колит. Бяха й препоръчали билкотерапия и лечение в Хисаря. Не успя да отдели време да отиде. През пролетта язвата пак взе да се обажда. Една вечер, Емил се върна и от вратата размахваше плик.
- Хайде, стягай багажа си! След седмица заминаваш на терапия! И не търпя никакво `Не`! Уредих ти болничен лист и карта за санаториума на МВР! Чудесни условия за почивка и лечение!
- Но Емиле, никога никъде не съм ходила без теб. Какво ще правя там сама?! - все пак се опита да му възрази.
- Аз ще ти дойда следващата събота и неделя на посещение! И да внимаваш, нали знаеш какви слухове се носят за Хисаря?!- закачливо я попита той
- Нямам никаква представа!- тросна се Таня- Какви?
- А, няма да ти кажа! Ти сама ще ги чуеш там!
Така замина на лечение за две седмици. Настаниха я в стая с една врачанлийка. Излезе голяма сладурана. Беше с десетина години по-голяма от Таня, но си допаднаха по характер и си прекарваха чудесно. Геновева беше малко `цапната` в устата. Беше извор на всякакви истории. Разказваше ги толкова забавно и образно, че Таня се превиваше от смях. Незнайно как, винаги успяваше да ги скалъпи така, че тя винаги беше главната героиня.
Тази вечер пак излязоха на редовната си вечерна разходка. Ей- тъй, безцелно обикаляха града, после минаваха през извора, наливаха си термосите и се прибираха в санаториума.
Влезнаха в една сладкарничка да хапнат сладолед. Там, на опашката чакаше и Владо.
Позна го отдалече. Почти не беше се променил. Само беше възмъжал и станал още по-хубав.
- Владе, ти ли си приятелю?- плахо се обърна към него, леко докосвайки рамото му.
Той се обърна и явна изненада се изписа по красивото му лице.
- Таня? Какво правиш тук? Кой вятър те довя насам?
- Не особено приятен... - пошегува се тя. Изпратиха ме на лечение. Имам язва.
- А ти? Ти как се озова в Хисаря?
Те взеха поръчките си и излезнаха навън, където чакаше Геновева. Представи й го.
- Аз съм тук в командировка. Работя в един машиностроителен завод. Произвеждаме машини за хранителната промишленост. Изпратиха ме за един монтаж. За три дни трябва да приключим.
- Разказвай! Как живееш? С какво се занимава жената ти? Разбрах, че имаш един син. Как се казва? На колко години е?
- Затрупа ме с въпроси, а аз нямам в момента време, че момчета от групата ме чакат да ходим на кино. Ще ме извиниш, но ако искаш утре вечер можем да се видим и надълго и широко да си поговорим. Разбира се, само ако не те отклонявам от програмата ти.
- Както винаги, любезен и деликатен! - усмихна се Таня. С удоволствие! Среща тук утре, малко по- раничко, по светло, за да се прибера навреме. Имаме вечерен час в санаториума!
Разбраха се и той си тръгна. Геновева едва се сдържа да не изригне докато Владо още беше с тях. Но сега никой можеше да я спре! Въпросите заваляха:
- Какъв е този красавец, бе Танче? Защо бе, Боже на едни си давал, давал, а за други толкова си се поскъпил?! И ти ли по настроение си правил човеците?!!
Таня прихна в звучен смях:
- Какво толкова намери в него? Стар приятел ми е, от детството.
- Слушай, момиче, аз не познавам мъжа ти, но ако не е по-хубав от този, много си сбъркала! Това рожбенце е като картинка! Да си го сложиш в рамка и да му се наслаждаваш!
- Геви, хората не живеят с картинки! Характерът е важен, душата!
- Такава красота не може да има лош характер! С двете ръце се подписвам! Изтървала си келепира, туй-то, от мен да знаеш!
Спориха върху темата докато се приберат. Геновева беше упорита в убеждението си, че пропускът е непростим, а Таня се забавляваше с нейните дълбоки разсъждения, без да им обръща особено внимание.
Следващият ден мина бързо и незабелязано. Процедури, за вода, обяд, почивка.
Свечеряваше се, като Таня се приготви да излиза. Извини се на Геновева, че ще я остави за няколко часа сама и тръгна за срещата си с Владо.
Той я чакаше на уговореното място с букет разноцветни рози.
- Това е за теб! Нали преди месец имаше рожден ден?
- Още го помниш! - удиви се Таня
- Нищо не съм забравил- многозначително отвърна Владо. А ти?
- И аз помня нашето хубаво приятелство. Къде ще отидем?
- Запазил съм маса в едно много приятно заведение, наблизо до хотела, в който съм настанен. Открих го миналия път, когато идвах да взема мерките за машините.
- Сигурен съм, че ще ти хареса! Има и музика на живо. Изпълняват песни от нашата младост.
- Чакай де, ние да не сме престарели!- усмихна се Таня
- Не, разбира се! В златната среда сме! - опита се да й импонира приятелят й
Докато вечеряха и отпиваха от ароматния гроздов елексир, си разказаха кой как е преживял тези години. Потанцуваха, както тогава, на бала...
Дали от милите спомени, дали от втората бутилка вино, която бяха вече преполовили, Таня се поотпусна. Мислеше, че Владо й се сърдеше и сега, когато се убеди, че е грешила, се почувства много по-спокойна. А и той не спомена нищо за болката, която му беше причинила... Когато се сети да погледне часа, беше след полунощ.
- Владе, закъснях! Сега как ще се прибера, като заключват външната врата?
- Няма страшно. При мен има място. Ти ще спиш на леглото, а аз - на дивана. А утре сутринта ще се промъкнеш незабелязано!- опита се да се пошегува Владо, но предложението му звучеше съвсем сериозно.
- Не е удобно. Геновева какво ще си помисли?
- Откога плащаш `данък обществено мнение`? А, променила си се, момиче!- предизвикателно й отвърна младият мъж. Хайде, плащам и тръгваме!
Той плати набързо сметката като поръча още една бутилка вино. В малката хотелска стая Таня сякаш осъзна, че това, което прави, не е редно. Колкото и голямо да беше приятелството им, все пак, Владо беше мъж, чужд мъж. Но беше вече късно да променя решението си.
После всичко стана като в сън... Владо се приближи към нея, погали косите й, повдигна ръцете й към устните си и започна да ги целува. Сложи ги зад тила си и обгърна талията й. Таня почувства как нещо под лъжичката я жегна, после тази топлина тръгна по тялото й, което отмаля в ръцете му. Любиха се веднъж, повториха. Той жадно я притискаше в обятията си, обладаваше я с плавни движения, които още повече засилваха нейното желание... Екстазът идваше като взрив, придружен от стенанията й. Силното мъжко тяло потръпваше, чувствайки този върховен миг и конвуливните му движения ускоряваха ритъма си, докато се усмиряваше и последния му трепет...
Когато на сутринта отвори очи и видя до себе си голото му мускулесто тяло, изваяно като от скулптор, почувства отново отмаляване в слабините си... Погали го нежно по гърдите, после ръката й се спусна по надолу... Той се събуди, усмихна се и я прегърна. Отново се любиха, този път още по-страстно и продължително...
Таня се почувства толкова лека, ефирна,сякаш беше попаднала в друго измерение. Не й се ставаше от топлото легло легло, но наближаваше седем, а само след час трябваше да бъде на процедура. `Уф- да можех още малко да остана...` Не искаше да се връща към действителността. Случило се беше нещо, за което никога не бе и помисляла. Едва сега си даде сметка, че монетата има и друга страна- беше изневерила на Емил. Тя скочи, взе душ и се облече.
- Хареса ли ти?- попита я Владо, прегръщайки я на вратата.
- Кое?- недоумя тя
- Моята сексуалност. Някога ме изостави, защото не посмях да те направя моя...
- Владе, недей!
- Не, ще ме изслушаш! Дължиш ми го! Както аз ти дължах да ти покажа, че съм нормален мъж. Не го направих защото твърде много те обичах и вярвах, че ще бъдем винаги заедно...
Розовата пъпка, която беше в ръцете ми, която с нежност отглеждах, трябваше да разцъфти. Но не исках да бързам да я откъсна, за да узрее и не загуби аромата си... Ти не го разбра...Обърка живота ми... Години наред страдах за теб, не вярвах на никоя жена. Сменях ги като носни кърпички, но болката оставаше. Беляза ме! Сега сме квит! Можеш да си ходиш! И да помниш тази нощ до края на живота си!
Таня го слушаше и не вярваше на ушите си. Какво иска да каже, че всичко това е било отмъшение?! Нима е възможно толкова да се излъжа?! Та той изглеждаше снощи толкова мил и влюбен?! Господи! Какво направих?! Как се подведох?! Лицето й пламна. Стана й обидно. Отврати се от себе си и от него. А той продължаваше все по-цинично:
- И ако ти е харесало, знаеш как да ме намериш. Звънни ми и ще дойда. В секса си допадаме, нали?! Можем да поддържаме връзка. Ще бъда дискретен, не се вълнувай!
Таня се престраши и го погледна в очите. Нямаше и следа от предишната им кротка нежност. Гледаха я с изражението на див звяр, готов да я разкъса на парчета... Нямаше нужда ... Тя и без това така се чувстваше ... Таня потреперя, вдигна ръка и го зашлеви. Изтича навън...
07.04.2012