в очите ти оглеждам се
за кой ли път наум
и себе си намирам
зад стена от недомлъвки.
а във ъгълче приклещено
зад куп прегради свряно
стаено, но не опитомено
седи и чака сгода
нашето желание.
понякога е лесно заглушимо,
но друг път от равновесие изкарва ни.
трепват ръцете уверени,
натежава гласът,
хукваме във бесен бяг
дорде забравим на сърцето си вика
едва тогава връщаме се
по-уверени от всякога
един във другиго
нескромно се оглеждаме
и само ъгълчето непокорно
издава копнежът незаглъхнал,
тлеещият плам
душите ни в жарава дето е превърнал.