автор: apostola

Живея си тука в квартално звено
и глътката въздух е чаша вино.
В кафето квартално,забулено в дим,
посядам на маса и ставам незрим.
Навън ми намига светлинен неон
и сменя цвета,като хамелион.
С коняка запалвам цигара една...
До мене в сумрака приятел седна.
От дума на дума си казахме виц
за мечка,мече и баща му стръвниц.
И както се смяхме от цяло сърце,
нощта се напи и ни плю по лице.
А после навънка от страх заваля
и вятър кълбо от дъждец търкаля.
Пък моя приятел загледа на кръв...
Разбрахме се утре да почерпи пръв.