автор: sradev

Той е наведен, прекършил огромна снага, за да погали кучето.
Свети от радост - имал е точно такова 16 години - половината му живот.
Лицето му излъчва умиление, радост, едно пътешествие през спомените на дребните радости, които са пясъка на който се гради щастието.
Кучето чувства това, близва го по ръката, извива се като котка.
Жена му е две-три крачки по-напред.
Тя не е имала куче, но очаква дете. Вече го разхожда мислено по същите пътеки в парка.
Спряла е. Обърнала се е наполовина към него и кучето.
На лицето й се изписва една смесена усмивка от спомени и планове.
Да, той има любов, много любов. Стига и за нея и за децата, пък и къщата може да изпълни с нея.
Следобедното слънце обгръща всичко с топла светлина, пътеката е празна, независимо от гъмженето на тълпата наоколо.
Нося този миг със себе си.