Не настъпвай тревата с подкова!
Не прилича това на жена..
Разпусни си косите - дай воля
на усмивките и нежността.!
Запретни си полите нагоре-
до глезен роса да звъни!
Нека чуе душа - самодива
как зрънце набъбва в зори!
Нека слънцето плъзне във пазва!
Нека кипне страстта – водопад!
Покажи любовта и на слепите!
Не чакай от никого знак!
Неподвластна на знаци жена,
нежна и крехка - дива върба,
обърни всички ветрове и посоки,
срещнеш ли любов в очи дълбоки!