автор: Mia2442

Там, в горската дъбрава на една държава, имало едно училище. В него се учели на законност, опс, на четмо и писмо 240 избрани ученици.

Избрани, избрани, е колко да са избрани – ще кажете вие. Ами толкова, че ги избирали на всеки четири години, но те после забравяли това и се държели като обикновени ученици. Явявали се неподготвени в час, преписвали оттук и оттам, а много често въобще не били в час.
Училищното настоятелство даже въвело финансови санкции за недисциплинираните, но всуе...Имало такива, дето влизали в училище два пъти годишно и това било надлежно отразявано от всички медии. Учениците си имали и Класна, но тя нещо не пеела в последно време, а се криела зад мощния гръб на ученика Тостов, който пък имал аспирации да влезе в училищното настоятелство. Това, последното, пък не се нравело на ученика Зидеров и той заплашил, че ще основе партизанско движение, защото тъкмо сега бил стигнал до този урок в учебника.

Така - по ноти - тръгнала и тази учебна година – учениците се върнали от дългата лятна ваканция освежени, загорели, всеки бързал да се похвали с марковите си дрешки и задграничната си почивка. Но явно ваканцията съвсем ги била разхайтила, защото, когато Директорът влязъл да им чете за Програма 2020, те не само, че не внимавали, ами се разхождали и го репликирали от място. Даже ученичката Хлебарова дъвчела дъвка, а точно тя би трябвало най-много да внимава, щото нещо била сгазила лука, ма то било миналата година и вече се било забравило. И все пак, когато Директорът напуснал за малко залата, веднага част от учениците напуснали след него, за да идат да пушат при тоалетните. Още повече, че медиите вървели само след Директора, и ако някой искал да влезе в кадър, трябвало да е плътно до него.

И така – по мед, масло и бира си вървяла годината, докато Директорът не обявил, че трябва мега спешно да се приеме Закона за Конфискация на Точките и Многоточията. Учениците не долюбвали някой да ги пресира, затова се възпротивили и обединили сили. Особено две от тях – Намолова и Нанинова, които винаги дразнели Директорът и той често се кръстел, докато ги слушал. А когато и това не помагало, им изпращал отличникът Сянко-офф – да отговаря на неудобните им въпроси.

Но в случая това не вършело работа - По-Висша Инстанция настоявала и идвала на инспекция. Затова Директорът заявил, че ако те не си научат урока и не спазят срока, то Той ще подаде оставка, а това автоматично води и до разпускане на училището. И понеже не се знаело знае ли се кой точно ще влезе в списъците за следващото училище, или по-точно се знаело от някои за някои други, но за кои точно - не се знаело, то учениците се притеснили, но обединили сетни сили - три дни яли, пили и се веселили, и накрая гласували всичко по стахановски. Някои твърдели, че се наложило да работят и през нощта, но такъв вид труд е характерен само за някои професии, а и, разбира се, на злите езици не бива да се вярва.

И така страстите се успокоили, точките и членовете се покрили и отново настанали мир и забава – там, в горската дъбрава. Поне за следващата една година...

За вас – от Мястото – предаде Пънчо Пънчев

/ Да не се бърка с Ученика Кънчо, щото той е друга бира!/