Аз Ти доказах,че мога да бъда суров,
а мога да бъда и от други обичан.
За битки и признание съм готов,
но не да бъда обиждан,отричан ...
Аз доказах,че мога и винаги зная,
каде съм,какво мога и къде ще стоя.
Надали очакваш,сам да призная,
че отново душата от болка горя.
Но не по твоята мнима осанка,
не по твоите черни и редки коси.
Ти ще останеш,като спомен и сянка
която виждам,като мираж във зори ....
А след години,ще бъда различен.
Тих,спокоен,безразличен дори ...
И от тихо Признание,ще съм окичен,
дори да е в Ада,а душата пак да гори ...
03.05.2012 Кангалов