автор: Myfina

Не сме красиви с тебе, Госпожа Печал,
със маските си зад парадната завеса.
Не свири музика.
И няма карнавал.
Не се усмихваме във нашата пиеса.
Прожекторът огрява само сцената-
публиката не обича светлината.
Една актриса днес е център на Вселената.
Не знаем как си е заслужила си е съдбата.
Реплики не е предвиждал режисьор
и няма даже кой да й суфлира.
Не е поставен никакъв декор
и тя съвсем сама ще си имровизира.
Сълзите е забравила-
плачът е лукс за дамите,
които в ежедневието са актриси.
Те са й публика. И чувстват се измамени,
как истинска орисница ги е орисала.
Една тъй мъничка звезда сценична
за час и половина времето им е откраднала.
И, за да им покаже как умее да обича,
от небето ще помоли
светеща звезда да падне.
Тя чаша счупила за
щастие на двама,
всеки от които е обичала.
Това е драматичната измама на сцената
и на живота тя прилича.
А вие искайте да не умират птици
И лебеди предсмъртни песни да не пеят.
Това го има в текста.
От благоприличие не забелязвайте,
че от балкона й се смеят.
Трагичен край. А вие търпеливо чакахте
поне да ви покажем нещо весело.
Поклон пред всички вас,
които плакахте.
Цветя не са предвидени за края на пиесата.