автор: papacot

Спасението на душата
не е самотно дело –
и под небесната ни шатра,
и под юрган на село.

Така по склона си се спускаш –
от хладното – в горещо –
между паница млечно мюсли
и две паници леща.

Но дъх извива незабравка,
съдбата ти прочела.
И мъничко, съвсем за кратко,
юнакът звездочел е.

И хвърля котвите сред бури,
и с дракони се бие.
И даже Бог над нас се чуди –
как двамата сме “ние”…