автор: Alba

Продължавам да дишам
от катарзис-сенчест на минало
В бягащи пътища търся не-обяздени мисли
От късащи струни в завързани ритми
оплитам желания
и заглъхвам в тон от релакс
Бягам в онези мълчания
Всичко спира да свири
в опнато не-съществуване

Но ти си музикант, който надигаш степта
и в зелено пропукваш от слънце
разумното тяло

Пред вратата ти е Пролетта
В любов за малко е спряла
Сърцето и отмерва теб
от ритъм
в струна на китара
и облича танца на деня в прегръдка
която от пресита се не прекъсва