Идваш... никога повикан, но все очакван...
Като росно слънце, грейнало след дъжд...
Като буйна кръв... Като стон изплакан...
Винаги напълно мой... винаги ужасно чужд...
Идваш... като жива рана, като нежна страст...
Като бял пелин, като руйно мъжко вино...
Като крехък лъч... като лавинно щастие...
Като зов на сърце... любимо... неустоимо...
Идваш... спрял ръце в косите разпилени.
Като галещ дъх на изгарящи устни.
Идваш... да потънеш в очите ми засмени.
Да те докосна... преди да ме напуснеш...