автор: yotovava

Озоново. Мирише на жарава,
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.

Небето – по-високо отпреди е,
омрежено във щурчови напеви.
На хвърлей или две, събрана в шепи,
пътеката през нивите се вие.

Такава нощ е – само да я грабнеш,
да я извиваш под коравите си пръсти.
Пиян и луд от нежност да покръстиш,
неверника, бездушния и жадния.

Такава нощ е – да си жив до болка.
По-жив от болката да се намериш
събиран от безплътните химери
до точица на изгрева в окото.

С крак тропнеш ли – звездите ще накапят
в престилката на лунната жетварка.
В такава нощ мечтите нямат мярка.
А житото се кланя на земята.