автор: bebvragalowski

Пролетта доведе лято
и Жълтушко сам разбра -
идва времето, когато,
ще е само за игра.

Няма да го води мама
на градина сутринта,
и ще гледа по пижама
детски, чак до вечерта.

Край на трудните уроци
и на танци, и на хор ...
Той с големите патоци,
ще играе във отбор!

Ще превземат храсталаци,
даже близките гори ...
Ще са приказни юнаци,
ще са смели и добри.

Но ... при бабата му мила,
мама прати го в зори -
тя внезапно бе решила
с труд и ум да го дари.

Да научи нещо ново,
за земята и света.
Да попие мъдро слово,
да се върне със мечта!

Баба Патка бе щастлива,
да го срещне у дома,
да му пее и разсмива,
да не плува все сама.

След като поля лехата
с ожаднелия домат,
и поязди пак метлата ...
тя го викна на обяд!

За награда и похвала,
като мънички слънца,
бабата му бе набрала
разни ядки и зрънца.

Цял следобед после в кофи
браха горски плодове,
окопаваха картофи -
хляб за студ и снегове!

Стегнаха и гардероба,
който скърцаше от век,
хапнаха, и в късна доба
гушнаха юргана мек.

Там Жълтушко цяло лято,
труди се, и си игра -
с Жабчо, с агънце рогато,
с Бухльо с пъстрите пера!

Вечер баба му четеше
приказки от комикс стар -
Супермен без страх летеше,
Джери риба е, а Том рибар!

Патето наесен щеше
да е ученик с буквар ...
Поумнял, порасъл беше,
казвайки на дъб прастар:

"Искам буквите да уча,
сам да смятам и чета,
и награда да получа ...
Да обиколя света!!!"