автор: hudognika

Смехът отново настани се
в килия за осъдени души.
Животът тъжен отлъчи го
за по-добри човешки дни.

Но както тръгнало е се не знае
кога красивото ще победи...
Смехът забравен ще си трае
и хората ще давят се в сълзи.

Че само те за болката останали
на тялото даряват живинка,
защото знаят - още плачат ли -
душата дава на живота топлинка.

А тя макар и дъно стигнала
ще сгрее на надеждата духа
и той в сълзата от мечта избликнала
ще върне радостта в очите на смеха.

И неговият звън отново ще залее
килия за осъдени души...
Животът със мечта си ще запее
за по-добри човешки дни...

Смехът очаква ги
в килия за осъдени души....