автор: Marisiema

Моя пролет, Вапцарова, бяла,
пак идваш над ширни поля,
зелените клони развяла,
да стоплиш и наште сърца.

Поспри се при нас, моя пролет!
Раздай ни добра топлина.
С любов забави своя полет!
И ний сме деца на света.

От колко години се мъчим
да светне и тук доброта,
но все във тревоги се гърчим.
Във клопка ни хвана властта.

Поспри се над тихи поляни.
Помилвай ни с нежна ръка,
с цветята си свежи, засмяни.
Да грейнат и блеснат лица.

Очаквана пролет, зелена,
бленувана в дългите дни,
развихрена, буйна, свещена,
докарай мир в наште земи.