 |  Какъв живот! Отидоха си всички.
Останах пак във залива самин.
На юг потеглят прелетните птички –
към Либия, Мароко и Бенин.
Душата ми със себе си ли взеха?
А мен ме изтърваха на студа?
И се ветрее бялата ми дреха,
ужасно нелогична през града.
И уж поет на този град съм тачен,
а всичко ми върви на самотек.
И всяка нощ от виното ми плаче
във мен един безкрайно слаб човек.
Къде да ида? Слизам до морето,
но пусто е и там – като след взрив.
Как страшно е да скиташ сам, където
поне за миг дори си бил щастлив.
Седя на плажа. Пия си тютюна
и гледам озверелите вълни.
И сигурно приличам на маймуна,
избягала от топлите страни.
Публикувано от viatarna на 26.04.2012 @ 14:58:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Писмо от Варна" | Вход | 14 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Писмо от Варна
от Musketar на 27.04.2012 @ 08:50:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Като на шега написано.., а страхотно... И тъговито! |
Re: Писмо от Варна
от Iskren32 на 27.04.2012 @ 05:24:00
(Профил | Изпрати бележка) | Познавам много добре това чувство...да се скиташ сам край брега лятото. Миналото лято например два, три пъти ходих сам /братовчед ми нещо е с контузен крак/ на цаца с бира - там долу край плажната алея на едно от ресторантчетата. Хем е хубаво, хем си сам. Музика, атмосфера, море...но сам. Хората на съседните маси весели, пият смеят се...а аз срамежливия и притеснителния седя си сам и кой знае как съм изглеждал в очите на хората. Единия път дойде една бразилка :) Че си поиска огънче от мен, после заговори един, втори трети и накрая отиде на масата на голямата компания отсреща. И си мислех какво нещо е...колко са различни хората! Накрая дори нашенците и взеха телефона, може би да се видят пак някой път. Боли ме от това, че не съм като тях...Но всеки с кръста си.
Поздрави за хубия стих! |
Re: Писмо от Варна
от traveling_musician на 27.04.2012 @ 00:29:46
(Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, адаш! Ти все пак си във Варна, гледаш морето, а аз гледам тук озверелите тепета и не знам на кво приличам... А как ми се иска пак да видя мен си на варненския плаж, какъвто си бях щастлив преди 40 години...
Софиянец, живеещ в Пловдив, с варненски корени, прекарал четвърт живот в чужбина, неадаптирал се към изгрева над сушата. :)
Поздрави за стихото! |
Re: Писмо от Варна
от voda на 26.04.2012 @ 19:21:25
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е, Поете.
Внушаваш идеята, че самотата убива всяка радост от живота.
Мъдро послание! |
Re: Писмо от Варна
от stefka_galeva на 26.04.2012 @ 18:03:56
(Профил | Изпрати бележка) | Такъв стих...може да напише...безкрайно силен човек! И поет! Поздрави...топли, пролетни!:):)
|
Re: Писмо от Варна
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 26.04.2012 @ 16:29:02
(Профил | Изпрати бележка) | ...
Как страшно е да скиташ сам, където
поне за миг дори си бил щастлив.
За мен това е финалът на стихотворението - страхотна поанта, всичко друго след нея разфокусира картината!
Поздрави, Валери! |
Re: Писмо от Варна
от ATOM на 26.04.2012 @ 16:04:58
(Профил | Изпрати бележка) | а колко хич не си сам
в това да си тъй баш сам |
Re: Писмо от Варна
от erka на 26.04.2012 @ 15:54:44
(Профил | Изпрати бележка) | Прочувствен стих, натъжава, независимо от
самоиронията във финала...
Много ми хареса, особено нелогичната ти бяла дреха...
Поздрави! |
Re: Писмо от Варна
от yotovava на 02.05.2012 @ 06:42:00
(Профил | Изпрати бележка) | | И всяка нощ от виното ми плаче
във мен един безкрайно слаб човек.
Къде да ида? Слизам до морето,
но пусто е и там – като след взрив.
Как страшно е да скиташ сам, където
поне за миг дори си бил щастлив.
.....
Ако някой може с думи да изрисува такава картина на самотата, то това си ти, Валери :) |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 954
ХуЛитери: 4
Всичко: 958
Онлайн сега:
