автор: secret_rose

Пробудените за утрото тревици тръснаха главички, изгубиха се в басейнчета роса и само свирукането на един закъснял лъч напомни, колко са мимолетни...
Спомена за танцуваща нощем вода запя в лоното на златните пясъци, тигровия ден настъпи и преметна над дюните бремето на земята – тежка, жадна и помнеща.
Само Вятърка подръпна непослушно един златен кичур от още спящия залез, смигна към черупчестия наклон надолу, чак до далечния бряг на туарегите и духна в съня им. Песъчинките заиграха под съпровода на хиляди мечти – спящи в лагуна бебета-еднорози, уханна мъгла на разсъмване, мокри листа и белокаменни песни.
Някога с теб сънувахме, че сме си чужди, Любов...
Някога, в неохотната ни любов се раждаше песента на тъгата.