Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 430
ХуЛитери: 0
Всичко: 430

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛелите
раздел: Разкази
автор: dedenze


Четири първи братовчедки от трима братя ковачи, сред които моята майка. Добри, работливи, любящи жени с отгледани деца имащи и чакащи внуци. Бяха превалили 70 години и изпратили съпрузите си от този свят по традиционен, уважителен и подобаващ начин.
Живееха скромно в трудности и лишения, нямаха богатства, но имаха скъпоценни души и хъс към живота. В най- тежките моменти намираха положителното, доброто и смешното с отлично чувство за хумор. Бяха здраво стъпили на земята, с як и силен българки корен и традиции. Болестите и старостта не ги пощадиха, но винаги търсеха повод и възможност за среща, лафмоабет и веселие. Удоволствие беше да ги видиш заедно и да ги чуеш, затова, когато си купих замостоятелен апартамент, ги поканих да го полеем. Исках да им оставя един добър спомен от този свят, преди да се задействуват неумолимите, природни закони. По тяхна молба, всичко започна към 16 часа, за да могат да се приберат с градския транспорт. Бях сам и шетнята започнах от сутринта – салатки, мезета, вечеря, десерти и напитки разбира се.
Лелите пристигнаха в уречения час, за моя радост доведоха и две, неженени щерки и купона започна. Компанията на шест жени и един мъж, беше повече от приятна. Към 20 - 21 часа сред спомени, лакардии, песни и рецитации наливах второто шише ракия и бяхме още на салати и мезета. Майка ми, която цял живот не успя да изневери на мъжа си, с чаша в ръка, пееше „хулиганската” народна песен „Бии ма мъжо бий”. Настроението нарастваше и здравните оплаквания бяха напълно изоставени и пренебрегнати. Започнаха танците, основно хора и ръченици, стаята отесня, лелите бяха неуморими. Една от дъщерите Ружка, класен хореограф и професионален танцьор, активно наливаше масло в огъня. Към 23 часа мислех, че нещо лошо ще им стане, предлагах им, ако искат да полегнат за кратка почивка, категорично ми отказаха. Една от тях, най- възрастната, живееща в Русе, беше много зле с краката, но участвуваше също в танците. Изправена до библиотеката, подпряна на една ръка, приклякаше в такт и вееше в другата кърпа ! Лицата им грееха от радост, като на млади момичета, гледката беше уникална и неописуема! Ужасно съжалявам, че не успях тогава да заснема участниците в шоуто ! Градския транспорт беше изтърван, преминахме на вино и бира, песните и танците продължиха до зори. Тръгнаха си с нежелание, уморени към 9 – 10 часа на другия ден. Аз, уж по- млад от тях мъж, заспивах прав и се чувствувах изтощен ? Бяхме изпили алкохол подобаващ на яка, мъжка компания ! Тогава прозрях една голяма житейска истина, че душата на човек не остарява, а остава такава, каквата е била в най- хубавите години и мигове на нашия живот. Лелите ми дадоха урок, че тялото е тленно, а душата вечна и млада, за което от сърце им благодаря !
В следващите години една по една си отидоха, сякаш се бяха наговорили да продължат „купона” и на оня свят. Там сигурно са ги посрещнали подобаващо съпрузите, които също бяха големи приятели помежду си, правеха преживе чутовни трапези, срещи и веселби. Вечна им памет, поклон и признание !


Публикувано от aurora на 25.04.2012 @ 10:38:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   dedenze

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.01.2022 год. / 06:43:26 часа

добави твой текст
"Лелите" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лелите
от boliarkabg на 25.04.2012 @ 15:40:25
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Вечна памет на тези истински жени и българки. Точно това - душатга им е помагало да оцелявт в нелекия им живот и браво на тебе,че си ги поканил на тая веселба. Чудесен жест за тях. Все едно бях в стаята при вас. Честно и аз не бих издържала 12 часа веселба :))))))))) Поздрави!


Re: Лелите
от mamontovo_dyrvo на 01.07.2012 @ 18:43:57
(Профил | Изпрати бележка)
Простичко разказана житейска истина!Нека всички сме като тези животворни лели!Хареса ми много!