автор: mira_j

Завръщам се, посрещаш ме на прага
със радостни, разплакани очи.
Ръка върху ръката ми пак слагаш
и тихичко ми казваш: „Замълчи”.

Пристъпям тихо, чувам мойто детство -
във ъгъла усмихнато се гуши.
Едно море в прозореца отсреща
проблясва и замаяно се люшва.

Във двора дюлята привела клони
тъгува по изгубеното ято.
Лозата стара тежки сълзи рони,
във въздуха витае дъх на лято.

Умислено прелитат чайки бели.
Край фара тъжен, лодки се завръщат.
Рибарите прибират тежки мрежи.
А аз се връщам в бащината къща.