Да те има и в друг свят... Да са подобни нещата...
Но единствен сезон да е младо и смайващо лято...
На брега да лежиш във забрава, да гледаш луната
как пъхти сред бедрата безкрайни на палмите...
Да посрещнеш жената, която не ще остарее,
дори когато дъхът ти е вече на свършване...
Любовта без остатък да поемеш заедно с нея,
като вино, като цяр от вселената - вътрешно...
Да боядисаш ограда... В чист дом да дерзаеш...
Да си стопанин, стоик и пазител от слепи апаши...
Да уловиш страха... По зъбите да го познаеш...
Да му измиеш очите със миро, а не да го плашиш...
Но и в паралелния свят, където и той да се случва,
грамофон е животът. И - музика през огледало...
Там, както и тук, душата ти - вярното глупаво куче -
иска да пуска изпятата песен все отначало...
и да търси жената сред невидими палми и лято...
А тя просто до тебе да спи,
с твойта луна във косите си...