Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: nikolaylalev96
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13954

Онлайн са:
Анонимни: 422
ХуЛитери: 1
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛюбовен разказ за края на любовта
раздел: Разкази
автор: almostnormal

Качих се във влака без надежда за сядане и това се потвърди. Въпреки обедния час, перонът наподобяваше мравуняк, който полази возилото още при вида му.
И останалите изходи на града се говореше, че
са така, след слуха, че има някакво изпушване в атомната централа.
Тълпата се тътрузеше по коридора, блъскайки куфарите си в чуждите крака и краката си в чужди куфари. Осъзнах, че в едно от купетата имаше място. Току-що го бяхме подминали. Купе без плачещи деца и войнствени възрастни. Обърнах се. Продължаваха да го отминават. Имаше завеса.
-Ей, там сигурно...
-Айде, мърдай, мърдай! - и ме избутаха. Слязох от другата врата на вагона, върнах се до първата и пак се влях в потока. Този път, подготвен, рязко се шмугнах в тайнственото купе. Вратата се хлопна зад мен и човешката маса отвън заглъхна.
Сега видях, че място няма. От двете страни се бяха изопнали и хъркаха рошави, мъж и жена. На пода бяха разсъбути обувки и чорапи. Имаше дамаджана. На масичката - сирене и разпилени маслини. Мухи се блъскаха отчаяно в затворения прозорец. Инстинктивно се хвърлих натам. Беше заял. Втурнах се към изхода. Отворих вратата само наполовина, когато отвън я затръшнаха с викове.
Вече нямах сили да споря. Свличайки се в падналата мъгла ми се привидя Зайчето Бъни.

Свестих се от звук като от шамар и видях двамата си спътници надвесени отгоре ми.
-Добре дошъл на белия свят, братле! -усмивката му танцуваше, но не само тя, защото и малкото зелено нещо, което държеше в ръка също се клатеше - Ампулка сяра от Куку-шопа. Ефекта е като боб със зеле, боза, кафе и кисело мляко. Някои припадат - поясни той и ми я метна в скута. Наистина се оказа счупена ампула.
Прозорецът беше отворен и купето ухаеше на пролет. Навън дърветата цъфтяха. Релсите тракаха ритмично.
-От втора няма нужда, мисля. Вече никой няма да влезе -продължи типът и се уригна на вино -Ние с приятелката ми нямаме обоняние. Като се запознахме имахме, но го загубихме. Срахме и пърдяхме толкова много... Но пък сега можем да спим във влака. Айде пийни, не бой се! И без това всичко свърши.
Отпи няколко големи глътки, подаде на мен, после на момичето. Чух ги как си казаха нещо на ухо.
Приближих прозореца.
Планината се бе смалила в далечината. Зад нея се извисяваше гигантска сива гъба. Във вътрешността и сякаш се гърчеха змии и се въртяха черни пумпали.
Висеше неподвижна и разкривена в синьото небе.
-Ей, вижте! - изкрещях, но тогава влакът залитна, аз се препънах в дамаджаната и паднах по гръб, после всичко се завъртя...


Публикувано от aurora на 24.04.2012 @ 10:57:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   almostnormal

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.01.2022 год. / 08:07:49 часа

добави твой текст
"Любовен разказ за края на любовта" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Любовен разказ за края на любовта
от lordly (lordly@mail.bg) на 24.04.2012 @ 14:12:44
(Профил | Изпрати бележка)
"Не дърпай дявола за опашката!" Поздравления за изказа!


Re: Любовен разказ за края на любовта
от mariq-desislava на 16.07.2012 @ 14:48:33
(Профил | Изпрати бележка)
То направо си звучи като антиутопия.:)