автор: lubara

Действащи лица и изпълнители:

1.Дачо Ваксаджиев – мастит продуцент с тиранти - ръководител на комисията.
2.Тидимир Сонев, с прякор Карпуза - говорител на комисията.
3.Тидимир Жарков - режисьор на продукция.

4.Делена Кънчева, застаряваща актриса – кандидат в конкурса.
5.Брадат Миролюбов, късно прохождащ писател – кандидат в конкурса.
6.Момче от Мебелна къща, - кандидат в конкурса.
7.Момиче симпатично, с бебе на три месеца - и то кандидат също.
8.Момиче амбициозно, много плямпащо - също кандидат в конкурса.
9.Набелязаният мълчаливец на средна възраст - кандидат в конкурса.
10.Организатор – редакторка, много симпатична.
И масовка от още тридесет кандидати.

Мизанцен – постна обстановка на 12 етаж от сграда в центъра на София, всеки се досеща коя е. За по- мързеливите в мисленето – до моста на пернатите хищни птици.

Кратко съдържание на първо действие :
След упорито дирене комисията събира четиридесет амбициозни и наивни млади кандидати. Сред тях за цвят кани няколко около средната възраст, като си набелязва по обясними причини един от тях. Всеки влиза по един. Цари непринудена атмосфера всред чакащите в коридора, комисията пуши като комин сред люта зима, чак алармата по безопастност, аха да се задейства. След упорита битка се отделят около осем кандидата, които ще участват във второ действие.

Начало първо действие :

Д.В. - Вие къде с това бебе, това да не е ясла, ние тук сериозни неща имаме да вършим.
Момиче симпатично - Но аз мислех, че работата ще е надомна, при това развитие на съвременния АдиЕсел, къде е проблема – проплаква момичето.
Т.С. – Да влезе следващият.

Влиза момчето от мебелната къща.
М.Ж. – Я момче, така си дошъл, тук на секцията е разхалацана поличката и вратичката на барчето за напитките. Стегни я, нали си носиш отверка, пък ние ще те лашнем във второ действие.
М. от М.къща - Но аз искам да видите нещата, с които се явявям, има толкова гегове, които съм написал ...
Д.В. – Е, не се мори друг път толкова, ние тук за какво сме, що мебел има да сглобяваш - и вади пластмасови чаши за сутрешното уиски.
Т.С. – Стегна ли болтовете, минаваш във второ действие, следващият моля.

Пристъпя напето застаряващата актриса.
Д.В. – Охо, Кънчева, няма да се забрави твойто участие в онуй разсъбличане преди тридесет години, голяма роля изигра, така бях впечатлен, такъв подтекст, такова присъствие. Ама сега приличаш на сушена смокиня – снижава глас, все пак дама стои пред него.
Д.К. – Изкуството е вечно, мастере – глези се кокетно.
Т.С. – Минаваш, кво да та правим, айде бегай.

Влиза Брадат Миролюбов, с уважение и леко напрежение пред тези колоси.
Д.В. – А бе ти си готин, ама защо не си боядисваш брадата, с тази бяла окраска закъде си тръгнал. Аз тъй правя и виж, все още вървя.
Т.С. – Кажи едно умно предаване, да ти видим колко ти е акъла!
Б.М. – Труден въпрос ми задавате, то от чалгащина и игри за забогатяване май не остава място ...
Т.С. – Хайде, хайде, ами какво да правиш, искат хората и това си е.
Д.В. – Я сега аз друго да те питам, тук имаме една асистентка, можеш ли я опъна ...
Б. М. – Ама моля ви, аз имам жена, децата ми са вече големи.
Д.Ж. – Абе кой те пита какво имаш, тук СМЕ ШОУ – марш в къщи.

Тук Д.В. вика организатор – редакторката да влезе.
Д.В. – Я миче, кажи на оня Набелязания направо да идва за второ действие, той така и така само мълчи. Кво ще научим повече от този пукъл.

Накрая преди масовката влиза плямпащото момиче.
М.Плямпащо – Добър ден, как сте, аз съм много файн. И такива смели идеи в облеклото, как сте се барнали, я да видим какъв ще го крепя аз тука, ама да не би да си помислите нещо, аз съм на трудов договор, то и тук ако тъй ме назначите ще е супер, ама ако знаете като идвах с градския транспорт каква чалгаджийница стана, той шоферът много пекан, яко, купон ... какво казваш готин ...
Д.В. – Аре стига, идваш на второ действие, че ни спука тъпанчетата.

Кратко съдържание на второ действие
След обяда във ведомственото барче комисията придремва на столовете, коминът пуши на поразия. Влизат заедно допуснатите до второ действие. Комисията им задава задача, рисунка по избор на свободна тематика с графит върху стените. И разказване на мръсни вицове.
Накрая маха двама статисти от масовката, които са допуснати да минат само за да има все пак някаква елиминация.

Начало второ действие.
Вицовете тук не се поместват, все пак свободно слово, но всяко нещо си има граници.
Рисунките сякаш са копие на тази класика от обществените тоалетни през ренесанса на това неувяхващо изкуство.
Д.В. – Колеги, нали вече може да се наричаме така. Предстои ви отговорна, тежка, но завладяваща със своето значение работа. Ние ще ви казваме как, какво и кога. От вас се изисква да имате добър слух и добра памет, за да има после накрая на месеца какво да приберете като мангизи. Ясен ли съм ...
Т.С. – И ако някой не е разбрал, много обичам карпуз с мастика, може и анасонлийка. Идва сезона на карпуза, сезона на мастичката е целогодишен. Правете си изводите сами. Да си нямаме после, ама не бях, ама не разбрах, опичайте си главите.
Д.К. – Може ли едно въпросче, само едничко – кърши свойте дънки закачливо.
М.Ж. – Казвай, Дели, все пак живеем в свободна страна, нали!
Д.К. – Как гледате на секса на работното място, уважаема комисия.

Комисията в хор:
– Ха, дойдохме си на думата. Освежава, ободрява. Да се захващаме за работа.
Започва се работа немедленно, редуваща се с освежаващи и ободряващи движения.

Накрая Завеса. След нея комисията се запътва към ведомственото барче, след тази изморителна селекция й се полага меко кресло и чаша в ръка.
Чуват се доволните последни реплики на Д.В.
- Да избутаме още малко, една, две години, парите ще стигнат за толкова. После ще му мислим.
Мнението се приема от останалите двама без възражение.


20.02.2009 Любомир Николов