автор: boliarkabg

Познаваха се бегло и отдавна. Засичали се бяха служебно. Дори не помнеше по какви точно въпроси. Харесваше я от мига, в който я видя. По-точно желаеше я, не, пожела я и после всеки път когато я срещнеше. Това не го накара да търси близост или срещи. Видеше ли я му беше приятно и си позволяваше малко да пофантазира. Толкова.
Живееше отдавна сам. Не бяха се развели, но така негласно се разбраха с жена си: всеки в свое жилище. Беше мъжкар. Сериозен, едър, по-скоро набит и стабилен. Тъмнокос и тъмноок, мълчалив. Обичаше пиперливи изрази и солени забележки, но не го демонстрираше. Затова когато след дълго мълчание се включеше в разговора с нещо такова, мъжете се подсмихваха доволно, а жените оставаха изненадани и замислено го разглеждаха. В областта на работата си беше специалист и то голям.Канеха го за експертно мнение в разни държави при леки или тежки аварии в някоя атомна централа. Дори беше си докарал прекалено облъчване в една такава централа.
Когато я срещна случайно на улицата нищо не предвещаваше събитията напред. Усмихна се, спря се дори. Това го учуди. Поздравиха се, размениха реплики. Преди да се разделят тя някак между другото го покани на вечеря. Ако няма ангажименти и хей така, да се разговорят. Съгласи се и всеки пое към задачите си. Той си помисли, че ще иска някакъв съвет, защото беше разбрал, че вече върти свой бизнес в областта на енергетиката.
Вечерята беше в изискан ресторант, беше много приятно, дори задушевно. Той се изненада защото я познаваше като делова жена, а и той си беше малко сухар и затворен. Разприказваха се, разбира се за енергетика, атоми и разни такива теми. Неусетно преминаха на по-лични неща, може да се каже, че и искри прехвърчаха през масата. Музиката беше чудесна, светлините приглушени, обслужването върховно, получаваше се тая вечеря…
Когато си тръгнаха някак естествено се озоваха в нейния апартамент. В своя той и не помисляше да я заведе. Ергенско жилище. Сам мъж, колкото и да е подреден, все си е бекярска работа. При нея беше друго. Шикозно, обширно, с удобства. Наляха по чаша, седнаха удобно и когато той мереше разстоянието до приятно разтвореното й деколте, усещайки много близко въздействието на парфюма й тя започна делово: „ Отдавна те харесвам и те желая. Виждам,че и при тебе е същото. Имам делово предложение. Аз съм изключително заета. Отсъствам често, пътувам зад граница. Нямам време за ухажвания и подбор, нямам време за връзка. Имам потребност от мъж и ти предлагам сделка. Когато съм в къщи и имам нужда, и време, ще ти се обаждам предварително, ще идваш при мене за нощта. Когато пътувам в чужбина и дестинацията ти харесва, а моите ангажименти позволяват, ще те вземам със себе си. Не е проблем. За цената предлагам…” - и тя назова сума достойна за уважение, в евро разбира се. Слушаше я и гледаше луксозното жилище, изисканата жена до себе си, красивите й дрехи, елегантните обувки, стройните крака, приятно заобления ханш, съблазнителните гърди, поддържаната коса, добре очертаните устни и огромните кафяви очи. Всичко това се продаваше и то на добра цена. От него се искаше обслужването.
Стана бавно, остави кристала с недопитото питие. Не се обърна, не каза дума.
Крачеше по късните осветени, опустели улици. В душата му беше празно, в устата му горчеше, а в ушите му звучеше все: „За цената предлагам…., за цената предлагам…,за цената предлагам”.

Милка Маркова