автор: galiakara

/новела/
Така минаваха дните. Стелио се обаждаше на Гьорго почти всяка седмица. Приятелят му шеще да идва в Атина. Трябваше да направи зареждане на магазина си. Разбраха се да използват пътуването му, за да организират най-после запознанството на Наталия и Серьожа с родителите на Стелио.
- Наталия- каза й той - искам да ви представя на родителите си. Мама отдавна е разбрала, че имам връзка, но не съм давал подробни обяснения. Ще дойде и Гьорго. Ти подготви Серьожа.
Наталия го погледна очудено.
- Нужно ли е това? И без това си прекарваме чудесно...
- Все някой ден трябва да стане. Сигурен съм в своите чувства за теб и детето и знам какво искам! Уважавам родителите си и редното е да ги запозная с вас. А как ще реагират- това си е тяхна работа!Ако искат да съм щастлив, ще уважат и моето мнение!
Наталия се гушна в него.
- Малко се страхувам. Но, разбира се, ще бъдем до теб.
Вечерята мина много приятно и спокойно. Наталия се беше подготвила. Букет цветя и един красив руски сувенир за майката, кехлибарена броеница за бащата.
Родителите му се владееха прекрасно. Отнесоха се с топлота и внимание към гостите. Гьорго през цялото време бъбреше за политиката, работата си. Пусна и няколко нови вица.
Изведнъж, Стелио се повдигна от трапезата и извади от джоба си малка кутийка. Приближи се до Наталия, хвана я за ръката.
- Наталия, не се познаваме от много време, но ми беше достатъчно, за да почувствам какъв човек си. Сигурен съм, че ти си моята така чакана половинка. Искам пред родителите си и най-добрия си приятел, да те помоля да се омъжиш за мен!
Наталия пребледня. Ръцете й се разтреперяха.
- Стелио...аз...
- Знам мила, че и за теб е неочаквано моето предложение, но ако ме обичаш, както те обичам аз, то няма защо да протакаме. Искам да създадем семейство- аз, ти и Серьожа. А ей онзи дявол там- обърна глава към Гьорго- ще поканим за кум. Какво ще кажеш? Съгласна ли си?
Наталия едва се държеше на краката си. Изненадата й дойде в повече.
- Разбира се, че те обичам! Но не знам, може би родителите ти имат нещо против...
- Ти ми кажи `да`, а останалото е моя работа!
- Казвам ти го! Да! Съгласна съм!
Той извади пръстена и го сложи на нежната й ръка. Пръв се съвзе Гьорго и взе да аплодира. Като го видя, Серьожа и той го последва. Възрастните домакини като че ли бяха замръзнали.
- Мамо, татко, вие няма ли да ни поздравите?
Едва тогава те се надигнаха и с бавни крачки отидоха до сина си. Прегърнаха го, после поздравиха и Наталия, но се чувстваше тяхната скованост. Не можеше да се каже, че новината им създаде радостно усещане, макар да се стараеха да не го показват явно...
Мина месец след тази вечеря. Родителите на Стелио бяха отказали категорично да приемат неговото решение.
- Чужденка, че и с дете! Е, това е вече прекалено!- беше казал баща му- Толкова ли нямаше за теб една нашенка, та опря до рускинята. Не чуваш ли какви били те? Утре ще те зареже за някой друг! Аз не приемам това и няма да ти направя никаква сватба! Жени се сам!
Майката беше по-мека, но и тя не одобряваше избора му. Така Стелио се изнесе от дома си и се премести да живее при Наталия. Разбраха се с Димитри за наема на апартамента. Поопознаха се и се сприятелиха. Намираха много общи теми за разговор. Димитри вече беше спокоен за Наталия. Гьорго се съгласи да им кумува.
Щяха да подпишат граждански брак и в тесен кръг да отбележат събитието. Наталия, заедно със съпругата на Димитри бяха избрали и една много хубава рокля в пепел от рози. Подготовката за този ден вървеше чудесно, но се случи нещо непредвидено, което обърка всичките им планове.

/следва/