автор: daro

Благодаря, братлета – за цветята,
за фиданките и за децата…
за разхвърчалата се врява.
И за шарените катерушки
накацани с ръчичките на шушки,
и за кукличката – огнено кълбо
въртящо се на ромско колело,
и за резедавите тръбички на глухарчета,
с които сучат млякото жълтурчета,
и за веселите пейки по алеи,
с които слънцето така се смее
и бели вените преливат от елей.
Тичинка отвята и въз-треплива
пърха от разпуснати коси на Ива…
Извинете ме братлета за това клише,
но земята ме рисува с устни, две.
Сега съм просто плодов киш-хлапе.