автор: galiakara

/новела/

Така младата жена се преквалифицира за няколко дни. Наистина се оказа, че не е толкова сложно. Хареса й. Работата й беше много по-различна от досегашната. Общуваше с много хора, получаваше интересна информация, а и заплата беше доста по-добра от предишната.
Бяха я предупредили, че може много от мъжете, които посещават бара да я ухажват, да й определят срещи. Трябваше да внимава, защото никога не се знаеше кой с какви намерения е.
И тя беше предпазлива и учтиво недоверчива. Никога не даваше обяснения за семейното си положение, нито приемаше покани за срещи.
Но ето, че за изненада на самата нея, тази вечер се бе случило нещо неочаквано. Не разбра с какво я привлече този млад мъж, който като много други, седна на бара за едно питие. Беше висок, с късо подстригана коса, светли очи и открит поглед. Не улови нищо лукаво в него. И тази негова начална атака, я очарова. Може би затова и тя му отвърна с откровеност. А ако беше излъгал? Не, не! Личеше от интонацията и погледа му. Беше искрен или поне така й се искаше да бъде...
- От кой край на Русия сте, ако не е тайна?
- Защо да е тайна? От Краснодарск. Чували ли сте?
- Нали решихме да бъдем откровени един към друг?! Нямам представа къде е, но от вас ще науча, ако имате любезността да ми обясните!
Наталия започна да се забавлява, но за съжаление нямаше особено свободно време. Барът беше пълен и поръчките буквално`валяха`.
- С най-голямо удоволствие, но може би друг път, когато няма да има толкова посетители. Извинете ме. Все пак съм на работа!- съвсем добронамерено му отговори тя и продължи да обслужва клиентите.
Стелио си пиеше спокойно питието, после повтори. Правеше му удоволствие да наблюдава плавните й, грациозни движения. Пръстите й- дълги и красиви докосваха предметите с някакво необяснимо обожание, сякаш свиреше на пиано. Той си представи как тези пръсти го докосват и тялото му потръпна.
`Хей, дяволе! Много далече отиде! - мина светкавична мисъл през ума му- Току-що се запозна с момичето, а още малко и в леглото си ще я вкараш! Я, по-спокойно!`
Но колкото и да се стараеше, не успяваше да спре вълнението на младата си кръв. Все му бяха харесвали жени, но така- от раз да се запали, не му се беше случвало.
`Трябва да разбера дали си има някой! И внимателно да я приближа, без да я уплаша- помисли си той. Тази жена ще бъде моя! Чувствам го с всичките си сетива!`
- Благодаря за обслужването и разговора! Надявам се скоро да го продължим! А сега, позволете ми да ви пожелая лека работа! Трябва да тръгвам, че утре ме чака тежък ден!
Наталия му се усмихна, помахвайки му с ръка за довиждане.
... Минаха няколко дни, в които Стелиос умишлено не се отби в бара. С усилие задържаше краката си, които все натам го теглеха.
Една вечер, тъкмо беше привършил сдаването на един от готовите обекти, му звънна един стар приятел от Солун. Бяха служили заедно в Ламия и имаха добри контакти, макар че рядко се виждаха.
- Хей, друже! Къде се изгуби? Две седмици не съм те чувал! Всичко наред ли е? В Атина съм и ако искаш, можем да се видим по на една бира, както му е редно!- нареждаше по телефона приятелят му.
Беше голям почитател на`Олимпиакос`, бирата и най-вече на хубавите жени. Видеше ли някоя по-`завързана`, очите му изтичаха. Спомни си как веднъж бяха излезли в гарнизонен отпуск и се разхождаха по центъра на града, когато Гьоргос се зазяпа в някаква мацка, не видя тротоара пред себе си и се простря върху него с разперени ръце. Не беше весела картинка, като се има предвид, че четирима други едва го вдигнахме с кървящ нос и ожулени колене. Че беше заплес, слабо казано е! Но откак се ожени, като че ли малко се кротна. Поне не изневеряваше на жена си, пак по неговите думи. Но заглеждането си му беше останало като втора природа. Като го подкачаха с това, той хитро се усмихваше и тихичко им отвръщаше: `Хей, авери, аз като съм на диета, това не значи, че не мога да гледам менюто!`...
Още като се видяха, Стелио му разказа набързо за случилото се в бара и му предложи да отидат там.
- Слушай, брат! Това момиче акъла ми взе! Само като я видях, ми се подкосиха краката. Искам да я погледнеш и ти и да си дадеш мнението!
- Хайде бе! Ти не беше такова момче! Все обмисляш, все оглеждаш от всички страни! Я да я видим тази красавица!
Беше късен следобед. Настроени като за `велики дела` двамата мъже влезнаха тържествено в бара. Наталия, както обикновено, `танцуваше` между множеството бутилки и чаши, усмихната, приветлива към всички.
Гьоргос, като стар и изпитан познавач на женската красота, се захласна в нея:
- Хей, брат, тя не е просто красива, богиня е!
- По-полечка и внимателно, да не се изпльоскаш тук както тогава! Нали си спомняш?!
- Ти сега ревнуваш ли или искаш да ме ядосаш!- отговори му бабанката шеговито. Хайде, да се присламчим на бара, да разгледам отблизо това чудо на природата.
Наталия ги видя:
- О, г-н Стелио, ако не се лъжа! Добре дошъл! Виждам, че се сдобиваме с още един посетител!- се обърна мило тя към Гьорго.
- Аз съм Гьоргаки, мама така ми викаше и ми харесва! А вие сте много красива! Почитания!
Наталия се изчерви.
- Винаги ли сте толкова щедър на комплиментите?- успя бързо да се съвземе
- Но, кукло, това не е комплимент, а самата истина! Заклевам се в костите на предците си, които също са били големи почитатели на женската красота!
И тримата се разсмяха. Напрежението изчезна.
- Аз съм от Солун. Нашият град също е известен с хубавите си жени, но безспорно, вашата красота би ги победила! - продължаваше зевзекът в същия дух
- Сърдечно ви благодаря! Но ме поставяте в неудобно положение! Всъщност, няма ли нещо да пиете?
- Ако пийна, тогава съвсем неконтролируем ще стана!- пошегува се Гьорго. Но можем да пробваме!
- Не го слушайте, Наталия! Само така си говори! Не умее да пие нищо друго освен бира и то в ограничени количества!
- Явно се познавате добре!
- Охо! Цели дванайсет години! Служихме в армията заедно. За мъжете това е критерий за здраво приятелство. А нашето и досега издържа.
- Наталия, хайде на ти да си говорим! Аз съм народно момче и тези официалности ме затрудняват! Позволявате ли?- попита Гьорго като държеше бутилката бира в ръка.
- Нямам нищо против! Както преценям, сме и горе-долу на една и съща възраст. Аз след месец ще навърша 32, а вие?
- Ето какво значи откровеност! Я попитай едно местно момиче или жена на колко е. Първо ще те оплюе, че е невъзпитано да се интересуваш от възрастта на жената, второ: ако не стане първото, то обезателно ще излъже поне с 5 години!
- Не виждам смисъл да крия възрастта си. Всяка възраст си е красива по своему. Поне аз така мисля.
- Браво, момичето ми! Харесваш ми! Не, не се изчервявай пак! Считай ме за свой приятел. Аз съм сериозен женен мъж, с дъщеричка на 2 години. Обичам жена си и съм и верен. Дали ще е тъй до гроб, не знам, но поне засега е така!
- Че си женен, женен си, но за сериозността ти, можем и да поспорим!- най- после се намеси в диалога и Стелио.
- Ти да не се обаждаш! Много по-сериозен от теб съм. Хайде да питаме майка ти, леля Елевтерия какво ще каже по въпроса. Години наред те моли да се задомиш, а ти- все тая. Работата ти е по-важна от семейството.
- Не е въпросът в работата. Ти просто си намери половинката, а аз все още я търся. Но нека не занимаваме Наталия с нашите проблеми. Хайде да пием още по една бира и да си ходим!
- Момчета и аз тръгвам. Обикновено съм на работа до шест. Рядко оставам нощна смяна. Трябва да прибера и синчето си от детската градина. Затова ме извинете. Беше ми приятно да си побъбрим и заповядайте пак винаги, когато имате време и настроение.
- Наталия, ако искаш, ние ще те заведем до градината!- веднага се отзова Стелио.
- Не искам да ви ангажирам! Поседете си, пийнете си бирата, кажете си някоя мъжка приказка.
- Никакъв проблем! Ние можем и след това да си поговорим. И без това Гьорго ще ни гостува тази вечер, така че ще имаме предостатъчно време! Хайде, тръгваме!
- Ок! Щом не ви затруднява, нямам нищо против!

/следва/