автор: elenasim1

Очите ми са къс от сянка.
Душата ми, изгубен силует.
Удавник съм, с пробита сламка,
изгубена магия в амулет.

Сърцето ми, в свещта се разтопява,
а пламъкът поддържа всеки пулс,
Лицето ми, пред болка каменно остава
а залъкът присяда и горчи на вкус.

И тук съм и ме няма, във времето се рея.
И човек съм и измама, нечута епопея.
С тишината дълъг път ще пропътувам,
и в самотата раните си, аз ще излекувам...