автор: LinaTod

Любов ли бе да я опишеш!
Природно бедствие с незнайно име,
пожар - след него пепелище,
вулкан, с готовност да изригне.
Понякога напомня крехка пролет,
пробудена след дълга зима,
която, все още сънено, се моли
вихрушката да я отмине -
косите светли да не й разроши,
очите да не й напрАши,
плисето на полата ако може
да не омачка и разглади.
А друг път е с ухание на лято,
на синя жажда, на добра утеха ...
Напомня както нощи с цвят на старо злато,
така и мидена черупка крехка.
А пък наесен е безкрайно цветна -
нагиздена, дълбока, зряла.
Без никакво усещане за мимолетност,
с желание да води до безкрая.

Каквато дойде, все добре дошла е!
Докато усещам и докато дишам.
На краткия живот до края му.
Любов ли бе да се опише!