автор: traveling_musician

Бетовен, приятелю, колко съм горд,
че си с мене. Книгите казват -
бил си велик и просто нарочен
глухите с тебе да бъдат наказвани.

Те да си пишат каквото си искат...
Дай да му пийнем по бира!
Нека за музиката да помълчим...
Паузите да се надсвирват!

Да ти призная, и аз съм велик!
Ама, трай си, не казвай на никой,
че ще ме юркат от девет земи,
колко съм бил "никой"...

Виждаш, ще бъде гадна лъжа!
Аз, брат, творец съм от класа!
Не глей, че римувам "никой" със "никой"!
Аз римите съм ги изпасал.

Нищо, че няма полза от тях
на безримния вън булевард.
Там всеки опит за лунна соната
е като публичен скучен инфаркт.

Там нашите роли чудно дублират
актьори от последния випуск.
А моята муза е картотекирана
пласьорка на рокендрол-клипове.

Ти що не слезеш там от портрета,
да си изпиеш бирата, а?
Има салата, вместо сонати.
И... така нататъка...