автор: dheh

през прозореца са
изтръпналите ръце на брезата
криволичещият подпис на едно въже
изоставена кола
пълна с много филии нарязан хляб
повтарящи се неща

знам, че ще се повторя
и затова не казвам нищо

осем неотворени писма
в прозореца на абв
а през прозореца
мирише на раззеленено
дърветата разказват сънища
не бива да разказвам сънища преди обяд
мълча наум

трудно ми е да изтръгна мълчание от теб
трудно е да се изтръгна и игла
за да изостря чертите на хората
чертите на дъжда са изострени
дъждът шие локвите
дъждът шие устните ми

повтарям мълчанието