автор: feia

Тръпне люлякова вечер
в ласките на вятър тих.
И превръща се във вечност
всеки пълноценен миг
на взаимна всеотдайност,
непозната досега -
с аромат на стръкче радост
и на мъничко тъга...
Тръпне със копнеж безмълвен
даже звездният покров.

Утро пролетно покълва
с дъх на люляк и любов.