автор: ATOM

Със улицата двамата се бродим
и вдъхваме живот на тротоара.
Витрините са гладни ешафоди
и неодушевено преповтарят
пунктирите на земните ми нужди -
шаржират ги, та сам да се отблъсна.
Рекламите са винаги текущи,
но тук, до тишината ми, са късни.
Какво ми дава лъскавата стока,
когато и от себе си съм сит?!
От себе си съм напоен и мокър.
От себе си изгубен съм и скрит.
И улицата само ме открива,
а аз намирам стъпките си млади -
стъпките, с които си отивам,
преди да се превърна във фасада.