Няма надежда и няма да има
така е, сбогом моя любима
осъзнаеш ли вечната зима
ни омраза,ни жал няма да има
Малко забравено , нищо заслужено
момиче бягащо из лабиринт
чувство избухнало и потушено
с синя пепел и аспирин
Вглъбен и луд ходя ,усещам
но мозъкът е сложна материя
след всяка крайна,болна истерия
искра блаженство някак си срещам
Аз никога не желаех таз участ
аз никога не исках да бъда и умра
аз не избрах борба със злото
аз не очаквах път към смъртта
Но чакам в странната синя чакалня
виждам подобни бродещи очи
срещам някой за част от мига
но не усещам чувство дори
Просто надежда задвижаща мъртъв
придаваща образ на празни души
група от мислещи , печат кървав
на слабост и хаос през земните дни