автор: Myfina

Вали от трети ден, та до задавяне.
Изми реверите на всички зимни мисли.
Светът навън е с фон от плътно черно-бяло,
със хоризонт, старателно дъждопочистен.

Дали пък Господ да не е избързал
да тръсне мокрите криле на всички ангели
над покривите, подредени като пъзели?
Навън вали двусрично. Сякаш в ямбове.

Чертаят капките маршрути ненадеждни-
тирета с точки в скучно еднозначие.
За трети ден май Господ пренарежда
парченцата от счупена, любима чаша.

Трети ден, разсъблечен от мисли, вали.
Крещи в прозореца на точки и с тирета.
Сякаш Господ е тръгнал по плътен килим
от неопрашени, паднали вече цветчета.

Този свят тази вечер е в локви и кал.
Той си няма чадър и е много възможно
тъй подгизнал и клисав, да не е и разбрал,
Че Господ от трети ден плаче за помощ.